„МАЛО БЫТЬ К МОСКВЕ ПРИЧАСТНЫМ...”
Олег Михайлович Дмитриев (1937-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАЛКО Е ДА СИ ПРИЧАСТЕН
Малко е да си причастен,
жител да си на Москва.
Към Москва да си пристрастен:
злато, мед да е това!
В столицата-майка трябва
да си влюбен ти безкрай,
на лицето й се радвай,
къщите й опознай!
Всички улици по памет,
наизуст площади знай –
столицата е голяма...
Никой туй не може май.
Варварски предишни орди
ринат къщи и дворци –
днес с подобна власт са горди
архитектите-„творци”.
Малко е сред гняв привиден
да размахваш ти юмрук –
столицата от обиди
трябва да спасиме тук!
Бе за нас безценно злато
този неопазен дар –
Шчербаковските палати,
на „Поварска” брястът стар.
Щом с Москва се ти гордееш,
щом си й се посветил,
важно е къде живееш,
не къде си се родил!
Със сърдечност обгради се,
съпричастен с ден красив:
Че си кореняк –
щастлив си.
Тук си –
двойно си щастлив.
* Шчербаковските палати – московска сграда, построена през 1770 г. През 1986 г. покривът на сградата се срутва, което обединява московската общественост в кампания за защита на старинните обекти.
* Брястът – близо 300-годишният бряст на ул. „Поварска” в Москва умира; брястът е преживял много бедствия, вкл. големия пожар от 1812 г., в сянката му са си почивали Пушкин и Лермонтов, Чайковски и Цветаева.
Ударения
МАЛКО Е ДА СИ ПРИЧАСТЕН
Ма́лко е да си прича́стен,
жи́тел да си на Москва́.
Към Москва́ да си пристра́стен:
зла́то, ме́д да е това́!
В сто́лицата-ма́йка тря́бва
да си влю́бен ти́ безкра́й,
на лице́то й се ра́двай,
къ́штите й опозна́й!
Вси́чки у́лици по па́мет,
наизу́ст плошта́ди зна́й –
сто́лицата е голя́ма...
Ни́кой ту́й не мо́же ма́й.
Ва́рварски преди́шни о́рди
ри́нат къ́шти и дворци́ –
дне́с с подо́бна вла́ст са го́рди
архите́ктите-„творци́”.
Ма́лко е сред гня́в приви́ден
да разма́хваш ти́ юмру́к –
сто́лицата от оби́ди
тря́бва да спаси́ме ту́к!
Бе́ за на́с безце́нно зла́то
то́зи неопа́зен да́р –
Шчербако́вските пала́ти,
на „Поварска” бря́стът ста́р.
Што́м с Москва́ се ти́ горде́еш,
што́м си й се посвети́л,
ва́жно е къде́ живе́еш,
не́ къде́ си се роди́л!
Със сърде́чност обгради́ се,
съприча́стен с де́н краси́в:
Че си кореня́к – штастли́в си.
Ту́к си – дво́йно си штастли́в.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Олег Дмитриев
МАЛО БЫТЬ К МОСКВЕ ПРИЧАСТНЫМ...
Мало быть к Москве причастным,
Штампик в паспорте иметь.
Надо быть к Москве пристрастным:
Знать, что золото, что медь.
Надо в матушку-столицу
Быть влюблённым без ума,
Надо, как знакомых лица,
Знать старинные дома.
Знать все улицы на память,
Переулки назубок –
Да столица велика ведь…
Это вряд ли кто бы смог.
Раньше варварские орды
Рушили дома, дворцы, –
А сейчас, собою горды,
Архитекторы-„творцы”.
Мало, гневаясь для виду,
Кулаками потрясать –
Надо стольный град в обиду
Никому не дать, спасать!
Как московские фанаты,
Забывая свой покой –
Щербаковские палаты,
Древний вяз на Поварской.
Коль Москвой ты возгордился,
Коль Москве отдался весь,
То не важно, где родился:
Значит, ты москвич и есть!
Лишь сердечность и участье
У Москвы сейчас в цене:
Коренным быть –
Это счастье.
А исконным –
Так вдвойне.
---------------
Руският поет и преводач Олег Михайлович Дмитриев е роден на 1 юли 1937 г. в гр. Омск. Завършил е факултета по журналистика при Московския държавен университет (1959 г.). Работил е като редактор на поезия в сп. „Юность” и в. „Литературная газета”. Първият поетичен сборник с негово участие е „Общежитие” (1962 г.). Автор е на стихосбирките „Арбатские сибиряки” (1965 г.), „Вот мчится черепаха! Веселые и грустные стихи про зверей” (1967 г.), „Удар по кремню” (1967 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Летом на земле” (1970 г.), „Возвращение в город” (1971 г.), „Белый час рассвета” (1973 г.), „Осенние прогулки” (1975 г.), „Приглашение друга” (1976 г.), „Прежний счет” (1978 г.); „Московское время” (1979 г.), „Избранное” (1980 г.), „Летящий профиль” (1981 г.), „Птицы над городом” (1981 г.), „Давно и недавно” (1986 г.), „Избранное” (1987 г.), „Есть и проза и стихи” (1988 г.) и др. Превежда поезия на творци от народите на СССР. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Умира на 9 декабря 1993 г. в Москва.